Защо ми трябва кастинг или проба пред камера, преди да ме наемат?
Кандидатстването не е наемане.
Снимките могат да ми покажат дали някоя жена би паснала визуално. Съобщенията могат да ми покажат дали ѝ харесва идеята. Нито едното ми показва каква всъщност е тя в стаята, дали може да играе, дали общуваме добре, или дали може да изпълни материала, когато камерата работи.
За това е кастингът.
Една сериозна продукция може да включва пътуване, настаняване, локации, техника, друга изпълнителка или изпълнител и много планиране. Няма особен смисъл да изграждаме всичко това около човек, с когото нито една страна още не е работила. По-малкият кастинг дава и на двама ни контролиран начин да разберем дали проектът е реален, преди да се ангажираме със скъпата му версия.
Първата част обикновено е разговор. Очевидно аз я интервюирам, но и тя интервюира мен. Говорим за концепцията, какво всъщност иска от работата, какво ѝ е любопитно, какво не иска, публикуването, поверителността, пътуването, заплащането, изследванията, когато са приложими, и кой ще участва.
Опитвам се да разбера дали тя знае за какво кандидатства и дали има истинска творческа химия. Тя трябва да преценява дали общувам по начина, който сайтът е обещавал, дали атмосферата е нормална и дали още иска да работи с мен, когато престана да бъда сайт и се превърна в истински човек, който седи срещу нея.
После има актьорска игра, когато проектът я изисква. Може да помоля някого да произнесе реплики, да реагира на режисьорски указания, да покаже смущение, страх, привличане, гняв, колебание или каквато емоция е нужна за ролята. Един модел може да изглежда идеално на снимки и напълно да изчезне в момента, когато трябва да говори. Случва се и обратното. Обикновено портфолио може да крие човек, който става невероятно интересен, щом се движи, говори и се потопи в персонаж.
Точно затова не обичам да избирам участници само по неподвижни снимки.
Кастингът е и мястото, където документите и парите престават да са абстрактни. Проверката на самоличността, документите на продукцията, сценичното име, ако е приложимо, използването, публикуването и действителните граници на проекта трябва да са ясни. Ако самият кастинг е платен, уговарят се и хонорарът, и начинът на плащане.
И да, при експлицитна работа може да има експлицитна проба пред камера, когато това е уговорено предварително.
Няма смисъл да се преструваме на друго. Ако обмислям някого за продукция, която изисква реално сексуално изпълнение, може да ми е нужно да знам дали тя действително може да изпълни материала, от който зависи ролята, докато камерата работи. В зависимост от проекта и уговореното за кастинга това може да включва експлицитно позиране, видимост на гениталиите, различни сексуални пози, ъгли при проникване, орален секс и подготовка на кадри с еякулация.
Това не е изненадващ тест и не е начин да видим дали някой може да бъде притиснат да отиде по-далеч. Целта е обратната. Ако пълната продукция зависи от конкретен вид експлицитно изпълнение, за двете страни е по-добре по време на малък контролиран кастинг да разберат дали изпълнителката наистина се чувства комфортно и може да работи пред камера, преди да се резервират полети, локации и по-голяма продукция с предположението, че тя ще може.
В тази част тя също проверява мен. Как режисирам, когато работата стане експлицитна? Слушам ли? Атмосферата такава ли е, каквато е очаквала? STOP наистина ли означава спиране? Действителното преживяване усеща ли се като нещо, за което доброволно би се върнала и би го направила отново?
Затова мисля за кастинга като за застраховка и за двете страни, а не като за доказване на нейните качества пред мен.
Ако се получи, можем да планираме пълната продукция около човек, за когото вече знаем, че действително пасва. Ако не се получи, никой не се е провалил. Просто сме го научили, преди да похарчим много повече пари, време и енергия за неподходящ избор.