Една отделна вселена

Loke Utgard стои някъде между филм за възрастни и разказване.

Историята не е там, за да скрие каква е продукцията. Това са експлицитни филми за възрастни. Но според мен фантазията става много по-силна, когато има причина тези хора да са заедно и правдоподобен път до това, което накрая се случва.

Кои са тези хора? Защо са се срещнали? Какво става между тях? И какво кара ситуацията бавно да се измести от обикновена към интимна?

Това изграждане е част от преживяването.

Един поглед, разговор, неочаквана възможност, необичайна връзка или просто грешното или правилното място в точния момент могат да направят много повече за една фантазия, отколкото директен скок към експлицитната част.

Историята е там, за да стимулира сетивата, да изгради очакване и да даде на зрителя нещо, в което може да си представи себе си. Експлицитният финал остава дестинацията, но пътят дотам трябва да изглежда като естествен резултат от това, което е било преди, а не като нещо залепено към несвързана сцена.

Създавам главно за публика, която разбирам, защото съм част от нея: обикновени мъже на средна възраст, чийто ежедневен живот често съдържа много повече рутина и отговорност, отколкото непредвидимост и фантазия.

При този зрител ме интересува усещането: това можеше да съм аз.

Обикновен мъж. Правдоподобна жена. Реалистично място. Случва се нещо неочаквано, обстоятелствата се променят, границите вътре в историята се местят и нормална ситуация се развива в нещо, което обикновено съществува само във въображението.

Техническото качество има значение, но техническото съвършенство не създава тази идентификация. Не я създават и взаимозаменяеми изпълнители или сценарий, в който никой не вярва дори за секунда.

Целта е да смесвам разказването с експлицитен филм за възрастни и да използвам едното, за да направя другото по-силно.

Истински хора. Истинска химия. Правдоподобни фантазии.