Как да поставя граници преди снимане на голота или порно?
Използвай нормални думи.
„Голотата е наред“ може да означава напълно различни неща за различни хора. Също както еротично, експлицитно, softcore, hardcore, чувствено и почти всеки друг етикет, който хората използват, защото звучи по-лесно от описване на действителното нещо.
Ако разграничението е важно, говори за действителното действие.
Ще се вижда ли лицето? Пълна голота? Видими гениталии? Целувки? Докосване? Орален секс? Полов акт? Близки кадри? Друг участник? Фотография наред с видеото?
Не ти трябва списък от петдесет страници. Трябва и двамата да си представяте един и същ проект.
Ясното „не“ е полезно. Позволява на продуцента да реши дали концепцията действително подхожда на участничката. Ако проектът работи само когато някой прави нещо, което не иска, това просто е грешният проект.
„Може би“ също може да е полезно, стига да остава „може би“. Понякога наистина не знаеш как ще се усеща нещо, докато не си там. Добре. Но продуцентът не трябва да изгражда цялата продукция върху предположението, че несигурността удобно ще стане „да“ по-късно.
Има и граници, които нямат нищо общо със сексуални действия. Видимост на лицето, публично име, пушене, алкохол, публични места, диалог, коса, грим, друг участник, кои фотографии могат да се използват за реклама, къде се публикува готовият материал. Те могат да са също толкова важни.
Колкото и да е странно, ясните граници обикновено улесняват творческата страна. Когато всички знаят къде са стените, има много повече място за импровизация вътре, без да се чудиш дали някой тайно очаква нещо друго.
Така предпочитам да работя. Ако концепцията и границите на човека не съвпадат, това е несъответствие при кастинга. Няма нищо творчески интересно в убеждаването на някого да даде друг отговор.
Не е нужно и разговорът да е клиничен. „Пълна голота и орален секс са наред, не искам анален секс и искам да обсъдим всеки кадър с еякулация, преди да уговорим работата“ е много по-полезно от изпипан абзац за личните граници. Сега продуцентът знае върху какво може да се изгради реалната продукция.
Помага и да отделиш твърдото „не“ от нещо, с което просто нямаш опит. „Никога не съм го правила и още не знам“ е информация. Не трябва да се третира като скрито „да“, но е различно от „Не искам това“. Добрият кастинг отчасти означава да разбираш тези разлики, без да ги превръщаш в игра на преговори.
